ЧРД, Валя!

 

Къпкейкчетата са дюкански, украсата не се яде, защото е захарен фондан за торти Много приятно занимание (като изключим резането на буквите от шаблончета, което си беше китайско мъчение).

Да си жива, здрава и щастлива!

Кой не вие срещу Дюкан?

Зададох си този въпрос след вчерашната статия в 24 часа, в която доктор не знам коя си, която прави новия модерен супер-дупер Вега тест, почиващ на знанията на китайската акупунктура обясни на 2 страници как при нея идвали изтерзани пациенти, съсипали здравето си с Дюкан. Че и не запазвали резултата после. Коси капят, цикли спират, че и стерилитет замесиха в апокалипсиса.

Нямам нищо против всеки да има мнение за режима. Нямам и нищо против да си ПиАр-стват вега теста (който по моето скромно мнение е тотална боза, ама пък аз нямам какво да рекламирам, затова не мога да го напиша в 24 часа ). Ама защо трябва да се пишат статии с такива очевадни манипулации в тях?

Зачитането в текста показа, че: пациентите с бъбречни проблеми се влошавали от Дюкан, понеже на тях им трябвал специален режим. Така значи, плюнчи молива редактора, те се влошават от каквато и да е диета, която не е съобразена с болестта им, само че ние ще напишем, че се влошават от Дюкан, защото той е лош, лош, много лош човек, разболява хората! Също така четем, че резултатите не се запазвали след Дюкан. Ами да, предполагам, че ако си изкараш втори етап без да минеш след това трети и четвърти – няма да запазиш нищо. Свалянето на килограмите при Дюкан е само половината от пътя. По мои сметки, ако сваля всичко, което искам, в рамките на година и нещо, после поне още толкова имам да карам на задържащия трети режим. Естествено, ако след като постигна целта си, започна редовно да изяждам асортимента на Мис Каприс и Двете фукли – нищо няма да задържа.

В един абзац дофтурката все пак признава, че за всички проблеми, дето ги е изброила, Дюкан имал предупреждения в книгата как да се избегнат, обаче „явно не било достатъчно”. А какво да направи човека? Да си продава книгата, опакована с банери „Пийте достатъчно вода”, „Яжте овесени трици” и „Спазвайте и 4-те етапа” ли? Човек или чете и спазва и сваля здравословно, или не чете и не спазва указанията в книгата и ходи да реве, че хем не свалил, хем после ги качил, ама хем и нещо лошо му било. Тука има една поговорка за „… и душата в рая”, ама е малко цинична и ще си я спестя, вие я знаете.

После прочетох при Колчо нещо за Байкова и го подсетих, че и тя беше ревала срещу режима в едно женско списание (не си спомням кое). И пак нямаше кой знае какъв резон в писанията й, освен голеееемите заглавия, рекламиращи двубоя между величията.

За Емилова и нейната секта ябълкоядци и чаепийци, които вдигнаха врява до небесата, дори не искам да пиша, защото аз лично не мога да си представя нещо по-вредно от това, което те правят.

И така, замислих се аз, кой от известните диетолози не реве срещу Дюкан? Ипократис – изникна веднага в главата ми. И защо да реве момчето, при него се чака 2-3 седмици за приемен час. Без работа не е останал (а според мен няма и да остане), защото отношението му към пациента е чудесно.

Била съм пациент на Байкова – много кадърен специалист, дума не мога да кажа срещу режимите й, преди 4-5 години много ми помогна. Но при Байкова се ходи веднъж на 2 седмици и се плащат по 40 лева (поне по едно време беше така, сега не знам). Освен това при нея няма грам организация на приемния процес – всеки път висиш пред кабинета като дроб, независимо имаш ли час, нямаш ли, влиза се по ред на пристигане. Накрая си получаваш режима, написан на голям лист А4, ръкописно, с чертички, ченгелчета и съкращения.

Какво прави Ипо. При него се плащат 60 лева за 3 посещения. Вярно, плащат се накуп, но все пак това прави по 20 на ходене (ходи се на 3 седмици). Това има и леко психологически ефект да не се откажеш в началото – „така и така съм платил, поне за 3-те ходения да изкарам”. При Ипо се влиза под час. Ако часът ми е в 4:15, аз ще вляза в 4:25 – независимо, че пациентката за 4:30 е дошла преди мен. и накрая, получаваш режима си разпечатан от компютъра му, който пази историята ти.  Има и нещо като „входящ тест” за хранителните ти навици, причини за напълняване, какви храни обичаш и какви не. Говорите и за психологическия аспект на хранителния режим. Може да му пишеш на мейла, ако имаш тревоги. Макар че не се оказа подходящ за мен (ограниченията в количеството не ми действат здравословно ), аз и досега препоръчвам Ипо на познати, които си търсят диетолог.

Драги ми диетолози – ми се ще да им кажа – работите в условия на конкуренция. Всички работим в условия на конкуренция. Или се научете да я приемате и да се усъвършенствате, или си отивате. А ние пак ще намерим начин да отслабваме.

 

В този ред на мисли и леко офтопик – някой знае ли дали Ипо е женен

Обяд в офиса – ПЗ

Реших, че няма да навреди, ако покажа какво си нося в офиса за хапване през деня. Днес съм в ПЗ ден, затова и хапването ми е такова. Ще снимам и торбичката в П ден, когато дойде такъв.

Засега обаче в торбата ми има ей това:

 

 

 

 

 

Или отворено:

 

 

А в детайли си нося:

1. Чушки с извара и яйце. А в кутийката съм сложила и няколко резенчета пуешко филе J

 

2. Таратор

 

3. Панакота (снимала съм кутийката заедно с чашката, в която я сипвам, когато я приготвям, за ориентир)

 

4. Имам и моркови в пликче J

Лаврак със зеленчуци

Рибата се изчиства и посолява с диетична подправка за риба. Слага се в плик за печене и се пече според инструкциите (аз я пека в тавичка с малко вода, без вода в плика, като плика се набожда на няколко места).

 

Аз лично имам фобия от недопечено месо, затова пека около 50-60 минути на 180 градуса. Смятам, че след 40-тата минута рибата вече е готова, но не смея да я извадя.

 

За зеленчуците на пара се използва това приспособление, което се поставя в тенджера с вряща вода, слага се зеленчука и доколкото е възможно се затваря с капака на тенджерата.

 

Тези, които съм снимала, са готово пликче, което само изсипах в горната кошничка и отвреме-навреме проверявах дали морковчетата са омекнали.

 

Резултатът накрая е:

Чушки с извара и яйце ПЗ

Продукти:

1 извара

1 яйце

6-7 големи чушки

 

Приготовление:

Изварата се разбърква с яйцето. Чушките се изтърбушват и се пълнят със сместта. Редят се в тавичка, в която се сипва малко вода. Пекат се покрити с фолио на 200 градуса. Аз лично ги оставям без фолио и когато горната коричка покафенее, вадя тавата и обръщам чушките и ги слагам да се опекат и от другата страна. Така след това люспата им се бели много лесно, ако също като мен не обичате люспи.

 

Аз ги харесвам с гарнитура от пресен домат.

 

Разнообразие за П дните

1. Гювече

Не е някоя умопомрачителна идея, но е приятно разнообразие в П дните, освен това може да издържи и до следващия ден в хладилника и пак да е вкусно и сочно.

Моето има извара, пуешка шунка и кисело мляко. Предполагам, може да се сложи и яйце, но аз не обичам яйца в гювече.

 

2. Бъркани яйца

Всички знаем как бърканите яйца без мазнина дори в тефал стават сухи и неприятни. Това коренно се променя, ако към яйцата (и извара и шунката, ако решите) се сложи прясно мляко. Хубаво се разбъркват и стават по-сочни и от най-мазните порции от спомените ни J

Дюканка на пикник

След умопомрачителните съботни жеги, в които хем умирах от скука, хем нищо не ми се правеше и след като установих, че ПМС-вам с пълна сила (разбирай – карам си колата и крещя по всички, а после се прибирам и гледам какъвто и да е филм и се разревавам, оплаквайки живота си), реших да взема живота си в ръце. Разбрахме се да ходим на пикник с двете ми дружки по екскурзии и приключения.

Чудехме се къде, защото не ни се пътуваше надалече и избрахме язовир Студена над Рударци. Никоя от нас не беше ходила там, така че пътувахме, въоръжени с карта.

Прекарахме си чудесно, разбира се, но това, което искам да споделя тук,  е менюто.

Скара на дървени въглища. Пилешки пържоли. Кюфтета (за тях двете). Тиквички на филийки, печени на скарата. Лук на шайби, печен на скарата. Домати и чушки – на салата и на скарата. Минерална вода. Студен чай. Кола лайт.

Дори сега докато пиша устата ми се пълни с лиги J

Кой казва, че дюканките не могат да правят всичко, което си поискат J

Повече по въпроса тук J

Риболов в ХИТ

Този пост е със специални благодарности към Еми, която ме насочваше в рибните ми приключения J

 

След като се върнах от морето, реших, че е време да започна да си готвя вкусни рибки. Вдъхновението ми беше тази рецепта на Еми, затова й писах и я помолих за малко информация за това откъде каква риба купува (досега бях  купувала само замразена от Била и Фантастико, които не ми бяха никак вкусни). След подробния й отговор, въоръжена със знания тръгнах на лов за риби в Хит. Ето какво научих от нея:

 

Права си, не купувам замразени- стават основно за супа, иначе са воднисти, лигави, абе не е за чревоугодници.
Напоследък съм много доволна от рибата във Фантастико- има Пангасиус, Ципура, сьомга- но котлет, а той е доста мазен- не, че е лошо- но филето е по-добро, от котлета в тигана ми се събира ракиена чаша мазнина- смятай за какво става дума. Има и традиционната пастърва. Но аз пазарувам в това в Бъкстон и в Драгалевци, незная къде живееш.
Много добра е рибата в Пикадили- в Сити центъра, в Мола, прясна и не много скъпа. Там – ципура, сьомга, пастърва, лаврак. Има и други, разбира се.
В Била също има, но там два пъти попадам на не добра риба и се отказах, иначе са вакуумирани и охладени.
Нямам много ясни критерии за вида- ама общо взето по очите си личи, ако са много мътни, явно не е прясна. Най-прясна е в Метро, но ми е далече за ежеседмично пазаруване , там със сигурност карат от Солун всеки ден.
Като съвет мога да кажа, че охладената риба спокойно седи в хладилника 2-3 дни, но трябва да я извадиш от плика, слагам в чиния или йена и покривам, да не мирише.
На мен определено фаворити са ми ципурата и сьомгата, като втората е по-тежка.

 

В Хит се озовах пред рибния щанд, до който не бях припарвала досега и общо взето гледах шашнато. Имаше риби в лед, обаче в същото време имаше риби в тарелки … ами сега? Слава Богу, момичето зад щанда беше много мило и услужливо и ме посъветва да си взема от тези в леда. Чревоугодникът в мен се обади и се озовах с 1 ципура, 1 пъстърва и 2 котлета от сьомга в количката. Купих си и Диетична подправка за риба (вече ползвам от тази серия шарена сол и подправка за пиле – всички са много хубави, продават се на диетичния щанд.)

 

Как ги приготвих

 

Ципурата – по горната рецепта. Тя ми е фаворитката от трите дотук. Изключително вкусна риба, с голееееми кости, които се махат лесно J Препоръчвам от сърце и рецептата. Следващия път ще я опека върху сол – пак по рецепта на Еми.

 

Котлетите – в тавичка на фурна с Диетичната подправка. Вкусна, но мазна и тежка, не можах да изям цял котлет наведнъж. Намерих рецепта за сос към печената сьомга  и следващия път ще го пробвам. Също така планирам да си купя скара и вече ще пека сьомгата в нея, за да й пада мазното.

 

Пъстървата – завита във фолио, напълнена с накълцан лук и покрита с резени лимон. Скучна риба, безброй мънички костички, които просто нямат изчистване. Вкусна е, но за мен безкрайното чистене не си струва при положение, че ципурата е хем по-вкусна, хем по-лесна.

Каква скара да си купя?

Видя се, че без скара ми е трудно. Въпросът вече не е дали да си купя, а каква. Това, което си мисля е че понеже нямам балкон (уви, уви, присъединено е всичко), трябва да си взема малка, която да мога да слагам върху печката под абсорбатора.

Печката ми обаче е с керамични котлони и не знам няма ли да я съсипя, ползвайки я като поставка за скара. А няма капак, който да сваля и да ползвам.

Най-много ми харесва ей това чудо, ама много скъпа проклетията …

Освен да си го поръчам на Дядо Коледа J

Дюкан и морето

Първата ми почивка, на която свалях, а не качвах килограми J

Бяхме в хотел с ол инклузив между Несебър и Слънчев бряг. За съжаление, ол инклузива не ставаше за дюканци – нямаше никаква скара нито веднъж (освен наденички и кюфтета) – рибите и пилетата бяха в готвено.

По този случай се обръгнах на домати и варени яйца, вече не мога да ги гледам. Имаше и няколко попадения, като пилешко филе с тиквички или бейби морковчета или зелен фасул на пара – но бяха рядкост. Имаше и една манджа с тиквички, яйца и кисело мляко – като мусака – която бих си сготвила и вкъщи, но с дооооста повече подправки J

Понеже и Иво не ядеше много започнах да се чудя имаше ли смисъл да плащам ол инклузив, но после се замислих, че само неговото безалкохолно и сладоледите, които набиваше нон-стоп ми го изплатиха

Освен това два пъти ядохме навън за вечеря в рибен ресторант в Несебър („Зорница”, препоръчвам го от сърце!) и видях колко ни струва вечерята (и то при положение, че Ивака си поиска дюнер от сергия и в ресторанта яде само мелба).

Изводите ми са вече да не ходя на почивка на място, което няма хладилник в стаята – поне докато не си купя хладилна чанта на ток. Всичко, което си бях приготвила, се скапа на третия ден – кексчета, сандвичи, млека …

Вторият ми извод е, че всъщност обичам риба J Ядох сьомга, лаврак и пъстърва на скара и много ми допаднаха. Затова включих и риба в менюто си – за което ще пиша допълнително.

Засега мога само да кажа – върнах се от морето с още един минус и съм вече минус 6кг. Не е лошо за месец на режима J