Морковени бисквитки

Морковът е вълшебен зеленчук за дюканеца. Може да се носи удобно в чанта и да се гризка, а и на вкус се доближава най-много до липсващите ни плодове. Освен това е бъкан с витамини – пък ние витамините ги уважаваме.

 

След като пробвах и много харесах морковената торта на дюканките и морковената феерия на Наталка (пробвайте ги и двете, фантастични са!) реших да дам моя принос към морковеното нашествие. И за да се направя на по-интересна, реших моите да са бисквитки.

 

 

Продукти:

 

1 ч.ч. настъргани моркови

1 с.л. ескуиза фитлайн 0,2%

1 с.л. кисело мляко с бакпулвер на върха

3 с.л. овесени трици

2 с.л. пшеничени трици

1 с.л. подсладител

Канела по желание

 

Приготовление:

 

Горните продукти се забъркват в странна каша J С ръце се оформят малки кръгли курабийки, които се редят в тава върху хартия за печене. Пекат се на слаба фурна (180 градуса).

След изпичането е добре да се затворят в кутия с добре затварящ се капак и да попрестоят малко. Първоначалното им опитване не беше приятно – отгоре твърди, отвътре клисави. Но след като престояха през нощта в кутия в хладилника, бяха станали много приятни.

Мариновани пържоли

Продукти:

Пилешки пържоли – от гърдите, дебели (продават в Метро големи пакети с по 8-10 замразени такива, водят се за кетъринг, много са сполучливи)

1-2 с.л. ретро горчица

Лимонов сок

 

Приготовление:

 

Слагаме пържолите в марината от горчица и лимонов сок. Ако ви се рискува, капнете и няколко капки соев сос и бяло вино (продуктите са нережимни, затова добавянето им е на ваша отговорност).

Аз мариновах пържолите в тава, за да може да поемат повече отвсякъде

 

 

 

 

Mаринованите пържоли се пекат на скара, а тъй като аз нямам такава – на оребрен тиган без мазнина – става чудесно. Отвреме-навреме ги поливах с марината.

 

 

На финала се получиха фантастични пържоли – крехки, сочни и леко пикантни от прекаляването ми с горчицата J

 

 

Разбира се, не е задължително да ги правите на въглен като мен J Писала съм за манията си, че месото все ми е сурово, така че за мен – полуизгорели пържоли, моля J

Вкусни и за окото

Важна ми е украсата. Ама много ми е важна. Дето има една приказка, два домата да нарежа, ама да са красиво подредени в чинията.

А пък и сега, с всичките му там ограниченията на режима, който най-неразумно не ми позволява да ползвам сметана, фондан или поне най-обикновена малинка, привеждането на гризките в лицеприятна форма се превърна с страхотно предизвикателство (те това ми дай на мен )

 

 

 

 

Кексчетата са най-обикновени дюкански кексчета в микровълнова (3 с.л. овесени трици, 1 яйце, 1 сл.л. кисело мляко с 1 с.л. бакпулвер и 1 сл.л подсладител).

 

Украсата е с ескуиза фитлайн 0,2%, разбъркана с малиново степче. Забележката е, че трябваше да сложа подсладител и в ескуизата, защото на фона на сладкото кексче киселееше.

 

Следващия път награбвам директно шприца J

Така че ето първия не особено успешен експеримент по темата J Не е кой знае какво, но ми е първото, така че държа да си го запазя J

Лудата с блоговете :)

 

Така ще ме наричат хората скоро, ако не се спра да правя блог след блог J

След като започнах с описание на пътуванията ни, станах дюканка нинджа, шилото реши, че торбата пак му е отесняла.

Затова с гордост ви представям най-новия си проект, който правя съвместно с 8-годишния ми малък Бърборан – Малък Бърборан с черпак и тиган .

Ако имате деца ви приканвам – пуснете ги в кухнята, ще ви изненадат приятно!

А ако децата ви приготвят нещо лесно и интересно – снимайте и пращайте, за мен ще бъде удоволствие, ако успеем да направим сайта място за децата-готвачи J  

Печени чушки

След като Наталия каза как се прави печен мишмаш, реших да ви покажа как най-лесно се пекат чушки без чушкопек.

 

Нареждаме ги в най-голямата ни тава и поливаме с вода. Слагаме във фурната и като се изпекат отгоре вадим и обръщаме. Накрая изглеждат така:

 

Вадим, слагаме в тенджера и като поизстинат – белим. Люспата им се сваля почти сама J По този начин изпечени сложих чушки в пликчета във фризера – за зимата – удобно и лесно.

Личало, бе!

След като оня ден ревах колко е гадно, че никой не забелязва постиженията ми, се оказа, че повредата си е в моя телевизор и по-точно в начина ми на обличане и в мнителността ми.

Първата лястовичка беше когато в събота за бързичко излизане до будката за вестници облякох панталон и черната метълска тениска с бляскавко, която Васчето ми подари. Като се погледнах в огледалото и си казах Леле! Всеки свален килограм ми се видя, че и повечко ми се видяха даже Мила Васче, безупречен метълски вкус, продължавай все така – още си чакам ескимоския костюм J

После мама дойде през уикенда и както обикновено се случва – разкритикува ми гардероба J Само че тоя път вместо да й се ядосвам, я впрегнах на работа – облякох всичките си дрехи и я оставих да ги разпредели в категории: за обличане сега; за обличане след още някой килограм, за носене на шивачка за корекции и любимата категория „да не си посмяла да я облечеш повече, как ще видят хората, че си отслабнала, като се носиш с тоя парцал” J

Така че днес се занесох в офиса с дрехи от първата категория и колежките ми веднага ме привикаха да ми кажат колко много ми личи и че те всъщност от доста време ме гледали и как не знам си кой още бил казал и еди кой си бил коментирал… Защо бе, мили ми колеги, викам си аз, защо така си коментирате, пък на мен не казвате, аз няма да се сърдя J Оказа се и че това, което ми се е сторило оня ден като гаден разговор, е било всъщност точно обратното (ми, така е, Васче, мнителна съм на тая тема, явно ми е болна, вече ще те слушам повече).

Та извода от тези ми приключения е: да си отсяваме подходящите за носене дрехи и да казваме на хората, че са отслабнали, когато видим, че са J

Руло Стефани

Продукти:

 

½ кг телешка кайма (смляна в магазина)

1 яйце

подправки

4-5 варени яйца

1-2 варени моркова (в ПЗ дни без тях)

1-2 кисели краставички (в ПЗ дни без тях)

 

домати за гарнитура (в ПЗ дни без тях)

 

Приготовление:

 

Каймата се меси с яйцето и подправките. Разстила се върху фолио и отгоре по познатия начин се нареждат сварените яйца, морковите и краставички, нарязани на лентички.

Завива се на хубаво стегнато руло и се пече в тавичка с малко вода на дъното.

Сервира се нарязана на филийки:

 

А в ПЗ дните – и с гарнитура от домати:

  

Карфиолена крем-супа

 

Продукти:

 

 

 

1 голяма зелка карфиол

2-3 моркова

1 ч.ч. прясно мляко 0.1%

 

Приготовление:

 

Накъсваме карфиола на розички, а морковите нарязваме на кръгчета и ги слагаме да врят на котлона. След като омекнат достатъчно ги вадим, изсипваме част от водата и сипваме прясното мляко и посоляваме(колко вода да оставим зависи от това колко гъсти супи обичаме- аз лично оставих доста и след това си пийвах супата по цял ден като бюльонче в чашка). Пасираме. СервирамеJ

 

 

Ако обичате крем-супите да са с крутончета, направете такива от дюкански хляб. Аз много обичам крутони, то с тези просто не се получи – хубавото на оригиналното крутонче е, че е пържено и хруска J Иначе изглеждат добре:

 

HELP!

Какво прави човек, когато вратичката на печката му се разпадне? Какъв майстор вика? Помагайте, молбата ми е напълно сериозна, без печка съм много зян!

Ето малко снимки на вратичката за илюстрация на питането:

 

Общ план

По отблизо

Ама ти още ли го спазваш режима?

Най-най-най-омразния ми въпрос напоследък!

Сега – разбирам, че свалените ми 11 кг не си личат на стройната ми снага кой знае колко, ама пък хич съвсем ли бе?

С тоя въпрос, който за жалост чувам честичко напоследък, все едно света ми казва в един глас – ми … ти кво сега, трябва да изглеждаш отслабнала ли? Ми не си.

Днес въпросът беше и допълнен и продължен. Ама не се ли изкушаваш? Ми не. Веееерно ли бе??? (А, не, бе, така си говоря, да ти правя вятър!) и любимия ми финален гвоздей в ковчега – Ама мериш ли се? (Ми не, хвърлям боб всяка сутрин).

И всичко това с такова изумление, все едно за всички е очевадно, че съм качила поне 30 кила и кой се опитвам да заблуждавам с това кисело мляко на бюрото си? Че и на диета била – бе аз чувам ли се кво говоря изобщо?

 

Мотивацията ми е много зле напоследък. Ама толкова зле, че не ми се споделя чак колко зле. Дотолкова не ми личи и не се усеща по никакъв начин отслабването ми, че не мога и да се зарадвам на кантара. Ей го, вчера ми показа 11-тото кило – и какво от това като днес водих горния разговор??? И какво от това, като си нося старите дрехи и не бих казала, че ми се свличат до коленете.

 

Изобщо … надявам се да е временно положението, че да го стигна преломния 20-ти килограм, при който нещата стават по-видими (по наблюдения на препатили).