Обедна почивка

Откакто дюканствам, обедната ми почивка рязко се промени. Не ходя на обяд с колегите, понеже честно казано се дразня като ги гледам да си хапват обедно меню за 3 лева, което им се носи на момента, а аз да ям пилешка пържола за 6, която ми се донася, когато те вече са готови за ставане.

Освен това не искам да рискувам готвеното в заведение – така че си нося храна.

Яденето на бюрото беше голям първоначален стрес за мен. Работя във Финанси на БТК и като така се позиционирам в огромна зала с над 50 работни места, без дори минимален шанс за уединение. Признавам, че в приземния етаж имаме зала за хранене, но макар и удобна, тя е много потискащо място – мрачно и скучно.

Затова се храня на бюрото си и се наложи да преодолея ужаса си, че всички ме гледат и обсъждат (все едно на някой му дреме какво и защо ям!).

Така че след като преодолях първоначалното притеснение, обедната почивка се превърна във весело време, в което в залата няма почти никой и аз си хапвам, сърфирайки доволно из блогове и форуми.

Излизането обаче започна да ми липсва, затова от тази седмица съм с надслов – хапване в офиса, почивка навън J

По този повод вчера ходих до любимия си магазин Слънчоглед да профукам малко пари за хобитата си.

Днес пък си записах час при козметичката срещу офиса ни за оформяне на вежди. И това беше най-добре прекараната обедна почивка на света.

Отварям скоба да вметна, че аз съм лек мазохист по отношение на скубането на вежди – обожавам да ме скубят J Обикновено с тази приятна задача се нагърбва  приятелката ми, но тя напоследък е много важна и заета рекламистка, която снима реклами на конвейер и се готви за Ара (да й пожелаем успех! J ). Така че се наложи да преосмисля решението да оставя деликатните си вежди в ръцете на жена с бляскава кариера и да снижа малко критериите си. Затварям скобата.

Та хапнах си аз обяда в кутийка (омлет, домати и дюканско хлебче) и отидох в салона. 20 минути пълно блаженство, излязох като нов човек – полежах си на удобната кушетка, подремах и помърках, докато ме оформяха, а накрая получих и страхотен масаж на очи, слепоочия, веждите и тънката ивичка между тях, където започва да се оформя първата ми бръчица. Всичко това – с божествено ухаещо кремче. Ммм. Как станах от стола, без да потека по земята – идея си нямам J

Сега съм отпочинала, релаксирала и с тънки вежди. Разбира се, в живота няма съвършени неща и формата ми не е толкова хубава, на колкото ме е разглезила дружката ми, леко скучновата е, няма емоция в нея. Но това е цената, която плащаме за кариерите на приятелките си. Затова, макар и с риск успеха да я отдалечи още повече от веждите ми, искам да изскандирам силно за нея:

 

Homebox – Победител на ФАРА 2008! J

 

…

 

(хммм, дали няма да ме уволнят след това?)