Хелоуин

Благодарение на доброто духче, което ни осигури тиквата J

 

 

14-я падна :)

След многото лирични отклонения напоследък, да се върнем на основната си тема J Падна най-сетне упорития 14-ти килограм J

Не че нещо му имаше на килограмчето, ама много се забави. Причините за това са най-разни и всички са свързани в новата ми работа. Сега съм ги овладяла и се очаква да започна да завоювам нови трудови успехи

Най-общо казано: започнах да ям много нередовно и по доста по-малко (затова не е виновна само работата де ), а това, както знаем, не влияе добре на Дюкан. Спрях и да пия огромните количества вода на ден – просто забравях. И не на последно място, пиех по –емнайсет капучино-та (как, по дяволите, е множественото число на капучино??) с колегите в близкото кафе. Пък те са много много масленки

Корективните ми действия бяха да си донеса нескафе и прясно мляко Фитнес и да си заредя хладилника в офиса както си му е реда. Освен това си взех едно шишенце от минерална вода, което да надигам непрекъснато и доливам от машината за вода. Правя си и по много чайчета на ден.

С две думи – всичко е в релси, да идва 15-я J

“Къщата” на Богдан Русев

Всъщност ми хареса неочаквано много.

Така и не можа да харесам електрочакрите и цялата сайбърпънк култура, а приказките от Белегаст ми бяха откровено скучни. „Ела при мен” обаче ме грабна гърлото за неочакваната си откровеност. Не бях очаквала толкова бруталнa искренност, болезнена дори. Чела съм няколко пъти Ode to my family и всеки път успява да ме разплаче. И да върне лентата назад в годината, в която вече не бяхме заедно, но въпреки това прекарах половин купон плачейки в тоалетната, понеже Деян ми каза за майка му, а аз наистина ужасно много я харесвах.

Та с тази предистория, трябва да кажа, че Къщата ме изненада много много приятно. Понеже е криминале (има ли жанр, в който Богдан не може да пише? J ). Сюжета е много симпатичен, върви леко и свободно и макар че детективският ми мозък разкри конспирацията по-рано, отколкото трябваше, краят пак успя да ме изненада с малко туистче. Понеже не съм гаднярка, няма да кажа кой е лошия – както е направил един мастит критик, с което ме накара да се зачудя що за болен мозък трябва да си, за да правиш ревю на кримка и да кажеш кой е виновния, че и анализ на характера му да дръпнеш J Брех, тази съвременна критика, не спира да ме изненадва.

Характерите са страхотно забавни. Главният герой е частен детектив на име Никифор Вълков. Никифор J Как да не го заобича човек J Ники не е Джак Ричър и не може да осакати петима нападетели с леко докосване с палец на възлово място под брадичката; за сметка на това познава всички и знае всичко. Един съвременен Шерлок Холмс, чийто Уотсън е красива банкова служителка.

Чувството за хумор, с което е написан романа, е тънко и пестеливо, без самоцелно пускане на лафчета, за да покажем колко сме забавни. Съжалявам, че нямам книгата под ръка, за да цитирам любимите си моменти, но с импровизации: „Ако предишното му лошо настроение беше срещнало сегашното му лошо настроение, щеше да подвие опашка засрамено” и „ние, частните детективи, трябва да правим поне едно преследване с коли в годината, иначе другите частни детективи ни се подиграват”

С две думи, книгата е хубава, забавна и интересна, струва си да се прочете. А от Боби какво още можем да очакваме вече наистина не знам – сценарий за сапунка? Сигурна съм, че няма да му се опре.

Когато си мислиш, че не те гледам

Не знам как досега не бях прочела този пост на Наталия, но днес го прочетох и ме полазиха тръпки.

Запитах се колко пъти съм постъпвала така? Колко пъти съм позволявала на обичта да надделее над задълженията? Отговорът е – все по-малко.

Да си родител е трудно. Не само финансово, времево и логистично – парите и времето не стигат на никой. Най-страшното е смазващото осъзнаване на отговорността, на това, че всичко зависи от теб. И когато трябва да уловиш тънката разлика между това да накараш детето си да вярва в себе си и в същото време да не го оставиш да си повярва прекалено; или когато трябва да му се скараш, но да не нараниш малката му душичка … тогава идва трудното.

Това са ежедневни ситуации, в които трябва да мислиш и премисляш всяка своя дума, защото за съжаление никой не те учи как да станеш добър родител. Въпреки съветите и книгите, никога нямаме гаранция как едно или друго нещо ще повлияе на детето, резултатите от действията ни си проличават след време в характера му.

Затова написаното от Наталка ме натъжи. Почувствах, че съм загубила баланса. Че прекалено усърдно настоявам вечер да си оправи стаята и чантата вместо да го гушна и да си поговорим; че всяка събота го водя на математика вместо да караме колела в парка; че му се карам за забележките в бележника, вместо да му помогна да нарисува делфин.

Не, не съм винаги такава. Всеки петък и събота го оставям да спи при мен, като преди това гледаме филм, който той избере. Прегръщам го и го поздравявам за всяко постижение, хваля го винаги, когато има за какво. Ходим в любимите му музеи, зоопарк и паркове. Но баланса … баланса е в другата посока.

Затова довечера ще му помогна да оправи стаята и чантата, ще го напрегръщам и нацелувам и ще го оставя да ме бие на Монопол.

 И ще си препрочета това, което винаги ме зарежда с оптимизъм за бъдещето на детето ми.

Когато си мислиш, че не те гледам

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

§  Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Как да бъдем щастливи, или 10-те неща …

Преди няколко месеца бях пуснала такава тема във форума ми (не мой собствен, а този, в който прекарвам половината си живот J). Ето тук.

Става въпрос за прочетеното при Майа, че един от начините да бъдеш щастлив е като направиш списък с нещата, които те правят щастлив. И понеже тогава бях в шантав момент в живота си, реших да се пробвам и открих чудото на това упражнение. С малко замисляне и огромно недоверие, че ще успееш да стигнеш чак до номер 10, всъщност успяваш да настроиш мозъка си на изключително позитивна вълна и да откриеш, че животът не е чак толкова ужасен J

Тези дни се рея в розовите облачета на щастието, което ме наведе на мисълта, че ще е интересно да преразгледам десетте неща.

Хубаво е да видиш как се е променил живота ти за няколко месеца и особено хубаво е да видиш, че някои неща в списъка остават непроменени.

Ето го моя списък. А вашия?

1.  
1. Иво. Това първо място никога няма да се промени J Детето ми ме прави щастлива във всяка една минута от денонощието. С въпросите си, с историите си, с предгръдките и целувките, които така щедро раздава все още. А също и със сълзите от умора вечер, когато изведнъж се превръща в малкото детенце на мама.
2. Розите. Онези, специалните. Които казват всичко. Които ме карат да се усмихвам дори когато няма причина за това. Които се появяват отново, когато предишните увяхнат, за да ме уверят, че няма да изчезнат от живота ми.
3. Прегръдката. Тази, в която заспивам и се събуждам. Която не искам да свършва. Която ми нашепва, че щастието може и да бъде вечно.
4. Семейството ми. Мама, татко, брат ми, братовчедите ми – които в последните години ми доказаха, че дори да не сме се виждали и чували с месеци, имам ли нужда от помощ, те са насреща. Безкрайно ги обичам. Безусловно.
5. Приятелите ми. Тези, които показаха, че са с мен не само в хубавото, но и когато съм най-долу.
6. Есента. Това е сезонът, който показва София в най-хубава светлина. Падащите листа, красивото небе, миризмата и шумовете.
7. Работата. За пръв път от десет години обичам работата си и ходя с желание и удоволствие. Дори когато променяме за  –емнайсти път някоя много важна цифра в огромните ексели в 10 вечерта.
8. Усещането за лекота, спокойствие и пълно щастие, което не съм изпитвала откъм 19-тата си година насам. Заради това си заслужаваше да мина през ада на предишните две години – за да мога да свържа точките.
9. Мърчо Сладката пухкава топка, която раздава безусловна любов J Сладурчето, което дебне зад вратата всяка вечер и тича след мен от стая в стая и само чака да  приседна на дивана, за да се сгуши в мен.
10. Мечтите. Това, че вече си позволявам да мечтая и някакси да си мисля, че може и да не останат само мечти. 

 

Жива съм :)

Жива съм още и още свалям :) Пиша го това специално за Наталка, която се беше притеснила и за Кри, която ще ме погне за отчет ;)

13-я се срути, сега рутя 14-я. За никъде не бързам, действам си по план.

Не пиша много, понеже започнах нова работа. Тя е интересна, вълнуваща, със страхотни колеги … нещо, което много ми липсваше в последните няколко години. Заема обаче целия ми ден и не успявам да поствам – както беше преди. Като влеза в релси и й хвана цаката, ще успея да поствам вечер от вкъщи, но засега се прибирам скапана и без никакво желание да погледна компютър

Има и други интересни и вълнуващи неща в живота ми, но понеже съм суеверна, ще кажа само толкова J

Най-вкусния крем на света

Просто няма друг начин да кръстя това лееееко нережимно кремче. Нережимното в него е какаото – сложих една лъжица, защото толкова ми се беше прияло шоколад … Иначе може и без какаото.

Също така в крема има царевично нишесте, с чието количество трябва да се внимава и макар да ви се иска да изядете цялата тенджера крем наведнъж – да се пробвате да се въздържите J

 

Продукти:

 

3 с.л. царевично нишесте

(1 с.л. какао – нережимно и по желание)

3 жълтъка

3 с.л. течен подсладител

700 мл прясно мляко 0,1%

 

Приготовление:

 

В тенджерката, в която ще варим крема, размиваме нишестето (и какаото, ако решим да го сложим) с малко мляко. В отделен съм разбираме жълтъците с подсладителя – става и с вилица, няма нужда от миксер според мен – и около 100 мл от млякото. Внимателно и постепенно прибавяме жълтъчената смес към нишестената и след като се разбъркат добре, полека изсипваме вътре и останалото мляко.

Варим на котлона по стандартния начин – бъркаме яко докато се сгъсти J Аз не мога да се похваля с кой знае колко гладка консистенция, но при този вкус на кой му пука J

 

Отделно може да разбиете белтъците от яйцата на сняг и да го добавите към готовия крем – правила съм го с обикновените кремчета и става много вкусно, но за този нямах търпение да бия белтъци, които и без това не ми се вдигат добре без захар. Но ако имате желание и енергия – пробвайте J

 

Да опазим децата си от отровите в училище

За храните, които се продават в училищата – храма на образованието иде реч. Или поне това, което смятаме за храм на образованието и което от години е превърнато в успешно търговско дружество, което трови децата ни.Не преувеличавам. ТРОВИ.

 

Досега смятах, че борбата за здравословно хранене на децата ни в училищата е борба с вятърни мелници и че всеки трябва да се спасява поединично.

Сега обаче не мисля така.

 

Децата ни се хранят ужасно. Нацията ни е затлъстяла и обездвижена и ако не се вземат мерки, поколението, което расте в момента, ще бъде дебело, с развалени зъби и стомаси – ще бъде болно поколение. Първите и най-важни неща, които трябва да се направят, са:

 

1. Да се забрани влизането на всякакъв вид рекламни и търговски агенти на територията на училищата, включително училищния двор
2. Да се забранят лавките в училищата
3. Да се определи за кафенета и павилиони минимално задължително разстояние от училищата

 

Истината е, че това е война – война за здравето на децата ни. Затова търся съмишленици готови да се борят за тази кауза.

 

Стартирам група във Facebook- „Да опазим децата си от отровите в училище” и се надявам да се съберем там.

 

Ще съм благодарна и на всякаква помощ и разгласяване от блогърите – доказано е, че с ваша помощ може да се вдигне повече шум и да се стигне до повече хора, които са съпричастни.

Телешко кюфте в гювече

Предисторията е, че правих супа топчета и бях смляла прекалено много кайма, така че ми останаха около 300 грама. И така, след кратък размисъл как най-бързо да се „оттърва” от нея, реших да извадя гювечето.

 

Продукти:

 

300 гр. телешка кайма (смляна в магазина от чисто месо)

1 белтък

Диетична сол

 

Приготовление:

Разбъркваме и изсипваме в гювечето. Печем.

Това е – честно J

 

Не съм добавяла вода, каймата си пусна от мазнината. И като го извадих, изглеждаше страшно апетитно:

 

 

За моя радост, бях в ПЗ ден, така че си го изядох с гарнитура от домат. Междувременно стана и супата, така че макар и в обратен ред, за пръв път ядох първо и второ на вечеря

Новите дрехи (не на царя* :) )

(*) освен ако царя не е на Дюкан

Заговорихме се с Наталия за дрехите. При 12 свалени и 13-ти започнат кг е нормално старите дрехи да ти висят. Също така е нормално и да имаш дрехи, които не са ти ставали преди, а сега – да.

Въпреки това, съвета ми е – имате ли възможност, купувайте си нови!

Разбирам, че това е инвестиция, която ще се ползва не особено дълго време (надяваме се всички J ), но пък придава един такъв хубав смисъл и една такава завършеност на мероприятието.

Аз имам доста дрехи, които не ми ставаха преди, а сега ми стоят добре, предимно поли. Въпреки това обаче, когато миналата седмица казах на Валя, че съм на интервю за работа, тя ме попита как ще се подготвя. Аз започнах да обяснявам как ще чета в гугъл за компанията и т.н., но се оказа, че тя ме пита за изгледа ми J и като се оказа, че нямам нищо предвид, ме подкара с остена към Сити център.

Тук е момента да кажа, че ако имате повечко килца, но въпреки това искате да се обличате добре, и при положение, че онлайн магазина ми още не е тръгнал най-добрите места за пазаруване в София за Овиесе и Маркс и Спенсърс в Сити центъра. Овиесе имат т.нар. „удобни размери” (т.нар. plus size), а М&С просто предлагат моделите си в повече размери. Хубавото на М&С е постоянството в размерите – веднъж да хванеш размера си, всички дрехи от него ти стават. Другият плюс е, че като отидеш след един месец и си вече на по-малкия номер ти става едно хубаво и топло на душата J Блузите, които са подходящи за моя стил (тоест – офисен, но не прекалено официален) са от порядъка 55-65 лева.

В Овиесе е малко по-трудно да се ориентираш. Плюс сайзовете са отделени, но са много разхвърляни и номерацията им е шантава – може да има както номерация с L –ове и XL-ове, така и с номера, от които е трудничко да хванеш един. Другият им минус е, че нямат дрехи „по средата”. Купих си блуза, която беше най-малкия плюс сайз и ми е доста свободна, така че имах желание да смъкна номер надолу, но нямаше. От полите съвсем нищо не ми стана, всичко ми се въртеше в кръста. В същото време обаче обикновените размери са ми малки. Освен това идентична като стил блузка е с 10-тина лева повече от М&С (всъщност, с тази от Овиесе съм на снимката, макар че не се вижда особено J ). Така че подозирам, че следващото ми пазаруване ще е само М&С – освен ако не се намъкна в човешките размери на Овиесе J

И с две думи, простия факт на един следобеден шопинг и 2 нови блузки може много да помогне в момент на загуба на мотивация. Да не говорим за самочувствието на интервюто за работа

Очевидно е помогнало при мен J Така че за първия работен ден – пак