Как да бъдем щастливи, или 10-те неща …

Преди няколко месеца бях пуснала такава тема във форума ми (не мой собствен, а този, в който прекарвам половината си живот J). Ето тук.

Става въпрос за прочетеното при Майа, че един от начините да бъдеш щастлив е като направиш списък с нещата, които те правят щастлив. И понеже тогава бях в шантав момент в живота си, реших да се пробвам и открих чудото на това упражнение. С малко замисляне и огромно недоверие, че ще успееш да стигнеш чак до номер 10, всъщност успяваш да настроиш мозъка си на изключително позитивна вълна и да откриеш, че животът не е чак толкова ужасен J

Тези дни се рея в розовите облачета на щастието, което ме наведе на мисълта, че ще е интересно да преразгледам десетте неща.

Хубаво е да видиш как се е променил живота ти за няколко месеца и особено хубаво е да видиш, че някои неща в списъка остават непроменени.

Ето го моя списък. А вашия?

1.  
1. Иво. Това първо място никога няма да се промени J Детето ми ме прави щастлива във всяка една минута от денонощието. С въпросите си, с историите си, с предгръдките и целувките, които така щедро раздава все още. А също и със сълзите от умора вечер, когато изведнъж се превръща в малкото детенце на мама.
2. Розите. Онези, специалните. Които казват всичко. Които ме карат да се усмихвам дори когато няма причина за това. Които се появяват отново, когато предишните увяхнат, за да ме уверят, че няма да изчезнат от живота ми.
3. Прегръдката. Тази, в която заспивам и се събуждам. Която не искам да свършва. Която ми нашепва, че щастието може и да бъде вечно.
4. Семейството ми. Мама, татко, брат ми, братовчедите ми – които в последните години ми доказаха, че дори да не сме се виждали и чували с месеци, имам ли нужда от помощ, те са насреща. Безкрайно ги обичам. Безусловно.
5. Приятелите ми. Тези, които показаха, че са с мен не само в хубавото, но и когато съм най-долу.
6. Есента. Това е сезонът, който показва София в най-хубава светлина. Падащите листа, красивото небе, миризмата и шумовете.
7. Работата. За пръв път от десет години обичам работата си и ходя с желание и удоволствие. Дори когато променяме за  –емнайсти път някоя много важна цифра в огромните ексели в 10 вечерта.
8. Усещането за лекота, спокойствие и пълно щастие, което не съм изпитвала откъм 19-тата си година насам. Заради това си заслужаваше да мина през ада на предишните две години – за да мога да свържа точките.
9. Мърчо Сладката пухкава топка, която раздава безусловна любов J Сладурчето, което дебне зад вратата всяка вечер и тича след мен от стая в стая и само чака да  приседна на дивана, за да се сгуши в мен.
10. Мечтите. Това, че вече си позволявам да мечтая и някакси да си мисля, че може и да не останат само мечти.