“Къщата” на Богдан Русев

Всъщност ми хареса неочаквано много.

Така и не можа да харесам електрочакрите и цялата сайбърпънк култура, а приказките от Белегаст ми бяха откровено скучни. „Ела при мен” обаче ме грабна гърлото за неочакваната си откровеност. Не бях очаквала толкова бруталнa искренност, болезнена дори. Чела съм няколко пъти Ode to my family и всеки път успява да ме разплаче. И да върне лентата назад в годината, в която вече не бяхме заедно, но въпреки това прекарах половин купон плачейки в тоалетната, понеже Деян ми каза за майка му, а аз наистина ужасно много я харесвах.

Та с тази предистория, трябва да кажа, че Къщата ме изненада много много приятно. Понеже е криминале (има ли жанр, в който Богдан не може да пише? J ). Сюжета е много симпатичен, върви леко и свободно и макар че детективският ми мозък разкри конспирацията по-рано, отколкото трябваше, краят пак успя да ме изненада с малко туистче. Понеже не съм гаднярка, няма да кажа кой е лошия – както е направил един мастит критик, с което ме накара да се зачудя що за болен мозък трябва да си, за да правиш ревю на кримка и да кажеш кой е виновния, че и анализ на характера му да дръпнеш J Брех, тази съвременна критика, не спира да ме изненадва.

Характерите са страхотно забавни. Главният герой е частен детектив на име Никифор Вълков. Никифор J Как да не го заобича човек J Ники не е Джак Ричър и не може да осакати петима нападетели с леко докосване с палец на възлово място под брадичката; за сметка на това познава всички и знае всичко. Един съвременен Шерлок Холмс, чийто Уотсън е красива банкова служителка.

Чувството за хумор, с което е написан романа, е тънко и пестеливо, без самоцелно пускане на лафчета, за да покажем колко сме забавни. Съжалявам, че нямам книгата под ръка, за да цитирам любимите си моменти, но с импровизации: „Ако предишното му лошо настроение беше срещнало сегашното му лошо настроение, щеше да подвие опашка засрамено” и „ние, частните детективи, трябва да правим поне едно преследване с коли в годината, иначе другите частни детективи ни се подиграват”

С две думи, книгата е хубава, забавна и интересна, струва си да се прочете. А от Боби какво още можем да очакваме вече наистина не знам – сценарий за сапунка? Сигурна съм, че няма да му се опре.