Коледни кампании, в които ще се включа

И в които приканвам да се включат повече хора! Не се изисква много, а крайният резултат си заслужава. Когато става въпрос за деца и най-малкото усилие е от значение

Кампания “Облечи дете” – 6 декември 2008 г., София

Ето пълния текст:

Електронна медия “Всеки ден” и фондация “Щедро сърце” извършиха проучване в цялата страна за нуждата от дрехи и обувки в домовете за деца лишени от родителски грижи.
Резултатите красноречиво показват, че децата имат огромен недостиг от дрехи и обувки, особено за настъпващите зимни месеци.
Това мотивира нашите екипи да  организираме кампания “Облечи дете”.
Кампанията  ще се проведе на 6.12.2008г. /събота/ пред сградата на Народния театър и ще цели максимално събиране на дрехи и обувки за децата в домовете, след което ще бъдат разпределени и извозени.
Според проучването ни над 2 500 деца се нуждаят от топли дрехи и обувки.
Електронна медия “Всеки ден” и фондация “Щедро сърце” са доказали качеството на инициативите си и са реализирали не една обществено значима кампания, благодарение и на сътрудничество с електронни медии.
Сега обединяваме усилията си, за да облечем и обуем  2 500 деца лишени от родителски грижи.
Надяваме се на Вашата подкрепа, без която подобна кауза би била невъзможна.

 

Коледна приказка – коледен благотворителен базар

И текста:

За 4-та поредна година Движение на българските майки ще организира Коледни благотворителни базари в подкрепа на децата, лишени от родителски грижи. Базарите се организират изцяло с подкрепата на нашите приятели, които изработват най-невероятните коледни сувенири. Всички предмети, които се продават на базарите са ръчна изработка, неща, направени с много много обич. 100% от набраните средства отиват за закупуване на стоки и вещи от първа необходимост, предварително съгласувани с домовете с които работим (списъкът на домовете, за които ще бъдат тазгодишните Коледни базари ще бъде публикуван тук в момента в който се финализира).

Как можем да помогнем?

- Като впрегнем скрития си талант и изработим коледни сувенири, които да дарим за базара
- Като поканим приятели и познати на Базара!
- Ако сте журналисти или работите в медии, бихте могли да помогнете с анонса за Базара. Нуждаем се от добра реклама, за да разберат повече хора за тази благородна кауза!
- Ако работите в печатница, бихте могли да помогнете с отпечатването на плакати или флайери
- Всяка помощ е добре дошла, щом е от сърце!

Датите за тазгодишните Коледни базари вече са определени:

София – 13 и 14 декември – МОЛ София, бул.Стамболийски
Горна Оряховица – 13 и 14 декември – Центъра
Велико Търново – 20 и 21 декември- МОЛ-В.Търново
Видин – 11 и 12 декември
Русе – 11,12,13,14 и 15 декември – площад Свобода 6
Пловдив – 20 и 21 декември
Бургас -13 и 14 декември – пл.Тройката

Набраните средства ще бъдат разпределени в домовете за деца, лишени от родителски грижи в посочените по-горе градове.

Меденките на Валя

Бях обещала когато Валя снима меденките си, да ги покажа. Рецептата е същата, айсинга и фондана също.

 

А това е коледната й къщичка в момента:

 

Тя ще получи малко цветове, когато Коледа наближи и ще я покажем пак. Също така ще има елхички и снежен човек наоколо й.

Шаблоните за къщата са оттук .

А рецептата е медената.

Валят торти!

Честно си признавам, че когато с Нати хвърлихме ръкавицата на тортеното предизвикателство, съвсем не очаквах, че ще има интерес към него.

Началото обаче даде Боян, а аз получих цели две торти в мейла си J

Първата е ето тази хубост на Капка Ковачева (feelgood).

 

Ето и как я е приготвила:

Телешки шницели 6 бр,1 малка кисела краставичка нарязана на ивички,1 сварено яйце,пилешко филе 300гр, 500гр пилешки дробчета, 1/2 сварен телешки език,1 тиквичка,1 патладжан,1 домат,кутийка ескуиза 0,2%, 1 връзка копър,4 скилидки чесън, 100 мл прясно мляко 0,1%, 4 желатина, , 1 с.л. Маги пиле ,цветчета магданоз-за украса,2 с.л. нарязан на дребно магданоз,1 чл.л хрян,.1 ч.л. розмарин ,1 ч.л. естрагон,1 ч.л. горчица,1 ч.л. смлян черен пипер.

Телешките шницели се начукват,леко се осоляват и се запичат на нагорещен тефлононов тиган по 5 мин от страна като често се обръщат,долива им се смес от 100 мл прясно мляко,горчицата,естрагона и се оставят да се задушат,свалят се от котлона и се прибират в тенджерка от йенско стъкло под капак,а соса от печенето им се отделя.Пилешкото филе се нарязва на филии, запича се на тефлонова скара,и се прибира при телешките шницели.На тефлонова скара запичам нарязаните на филийки тиквички,патладжан(предваритено лео осослен и отцеден) и домата.Дробчетата запичам в тава с повечко вода,да ги покрива наполовина-хем да се варят,хем да се пекат, като добавям 1/2 ч.л. Маги пиле и розмарина.Когато са готови,намачквам с преса за картофи и ги смесвам с 2 с.л. ескуиза и черния пипер.Течността отделена от задушаването на телешките шницели смесвам с 2 ч.ч топла вода, 1/2 с.л. Маги пиле,пасирания чесън,хряна и нарязания на дребно копър-това е за поливка.Езика е предварително (най-добре от предния ден) добре сварен,обелен,нарязан на филийки и само леко осолен.Във форма за торти със свалящ се борд нареждам телешките шницели,патладжан и тиквичките, перпендикулярно на ръба, така че леко да се застъпват и да висят навън от ръба ,редуващи се ивици-телешки шницел,патладжан и тиквичка.Намазвам ги с есуиза навсякъде отвътре,а  на дъното нареждам ред пилешко филе,над него филийките домати,върху тях разтилам  пастета от пилешки дробчета разбъркан с2-те с.л. нарязан на дребно магданоз ,после филийки патладжан,отгоре нареждам  кръгчета от езика,пак пилешко филе,върху тях тиквички.Обръщам върху последния ред,висящите краища на телешкото филе и тиквички. Най отгоре нареждам листенца магданоз,кръгчета от свареното яйце и ивиците кисели краставички.

 

Приготвяне на желиращата смес: В 3 кафени чашки хладка вода се разтварят 4 желатина. Добре набъбналият желатин се слага на слаб огън (може на водна баня) и се бърка докато стане на прозрачен сироп,като се внимава ,не трябва да завира.След всеки ред,докато нареждам тортата, поливам по малко от желиращата смес,смесена с поливката,накрая пак заливам с нея.

 

Слагам в хладилник да се желира.На следващия ден изваждам от хладилника, махам борда.Украсявам с домат и розички ескуиза.

 

***

Втората торта, която получих, определено ме изненада. Тя дойде от Джули, малката сестричка на Деси. Когато последно я видях, беше малко хлапенце, което се мотаеше покрай нас, големите Сега Джули очевидно е пораснала и както се оказа – чете блога ми J

Ето какво ми изпрати тя. (Тук може да го видите в оригинал)

 

Лонгалонски, чака те оспорвано съдийство J А не е лошо и ние с Нати най-накрая да запретнем ръкави май J

Предпразнично

Много добра идея видях от Трендафилчето – и като всяка много добра идея, реших да я изплагиатствам J

Като се има предвид, че коледните и новогодишните празници са най-любимите ми в годината, трябва сама да си сложа юзди, за да не се окажа както всяка Нова година разорена до март и изтощена до предела, в който мога само да си порева празнично. Мда, всяка Нова година с пукването на шампанското, по време на целувките с любимите хора около мен, аз пускам фонтанчетата.

Така че, ето нещата, които ще направя до Коледа:

1. Ще направя едно (едно!!!) пазаруване на Кадемлия. Ще купя само (само!!!) айсинг на прах. Боички ще взема от Валя и няма (няма!!!) да купувам нови формички за сладки или силикон за мъфини.
2. Ще пробвам втората рецепта за меденки и ще почерпя колегите си с тях. След това ще реша коя е по-добрата рецепта и ще направя от нея дозата за Коледа. Никакви други сладки и експерименти, за да нямаме разправии с Дюкан.
3. Ще.Купувам.Само.Подаръци.От.Списъка. Няма да купувам 6 от ония сладки свещички, защото могат да станат за идеален подарък на не-се-сещам-точно-кой-ама-все-има-някой.
4. Ще направя нещо за благотворителния търг на ДБМ. Ако не успея (а най-верояно няма да успея, защото нямам сръчните ръця на Валя) ще отида да купя някои от нещата на майките.
5. Няма да купувам повече украса, защото дори сега не мога да накича всичко, което имам.
6. Ще занеса украса в офиса, защото там прекарвам повече време, отколкото вкъщи (Sad but true).
7. За празничните вечери ще пазарувам и готвя толкова, колкото можем да изядем. За пиенето не обещавам нищо J
8. Ще купя по-малко на брой, но здрави и качествени играчки на Иво, вместо купища боклуци, които няма да издържат от Коледа до Нова година.
9. Когато къщата се напълни с роднини, ще се радвам, че ги има и че се обичаме, а няма да се дразня на хаоса и безпорядъка. Ще направя всичко възможно да не смятам, че краят на света наближава, понеже чашите ми са прибрани в шкафа за чинии.
10. Ще направя всичко възможно да не уморя Коледната си звезда преди Коледа.

Коледното предизвикателство на Лонгалон – торта от месо

И така, приятели,  Лонгалон  вчера ни хвърли ръкавицата. ” Ще ми се да видя дюканска торта от месо” – написа той в коментар към вчерашния ми пост. Така че двете с Нати, разбира се, приехме предизвикателството лично.

Затова, по подобие на конкурсите за торти, които бг-мамите си спретват периодично, ние с Нати обявяваме Коледен конкурс за дюканска коледна торта.

Регламента е: Да прилича на торта, да е от месо, да е красива и вкусна (макар че за второто ще разчитаме на честната ви дума) и да е дюканска. За да можем да развихрим въображението си, мисля, че е редно тортата да бъде ПЗ – тоест, може да слагаме и зеленчуци, но те не бива да са основен продукт, а по-скоро декорация.

Събирам снимки с рецепти и описание на приготовленията на коледните торти на на iva.i.valova@gmail.com до 20.12.2008. След това ще помолим Лонгалон да журира безпристрастно и неподкупно и на 24-ти ще обявим победителя.

Наградата е морална J

Нати и аз хвърляме ръкавицата към всички дюканци – блогъри или не. Ето тези, които открих в блогосферата:

Цялото дюканско войнство

Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти, Ти

И разбира се, всеки, който прояви желание J

 

 

Не дюканско, а коледно

Ще ме прощават драгите дюканци, които четат този блог, ама не ми се пише вече за него. Ако измисля нова рецепта, разбира се, ще я пусна, но в момента съм на коледна вълна. И по точно – коледно-сладкарска. Така че ако не ви се гледат коледни курабийки, няма да се разсърдя, ако не четете J

С Валя направихме първата серия коледни меденки. Използвахме рецептата на Йоана   и макар че не се целехме толкова във вкуса, колкото в украсата – рецептата е добра.

Изпекохме няколко кофи меденки през седмицата и в неделя се събрахме да ги украсяваме – с децата.  Децата ни (на 5 и 8 ) бяха във възторг от заниманието, дори отказаха да гледат Джетикс в един момент, в който с Валя искахме да си поговорим насаме и се опитахме да пласираме детските Ето малко от произведенията на Иво:

За украсата използвахме айсинг на прах, който се разбива с вода и който след  това Валя раздели в няколко чашки и във всяка от тях капна по няколко капки сладкарска боя. После определи по една четка (от тези за боички) за всяка чашка и започнахме. И двете Валя сме дюканки, така че айсинг не сме яли, но виж децата си облизваха четките с огромно удоволствие J

След това извадихме захарния фондан, който Валя беше оцветила предварително (оцветяването на фондана е много сложна работа, от мен да знаете аз така и се справям с него). От фондана направихме всички допълнителни елементи – очи и копчета на джинджърбред  човечетата, топките за елхите, точиците на пеперудките …

Накрая завършихме всичко с оконтуряването с бяло. Аз го направих по мързеливия начин – с тубичка готов айсинг. Валя обаче се задейства с шприца. 

Не ме е срам да призная, че моите меденки станаха криви и нескопосани. Важното е, че бяха направени с много настроение и любов и ни донесоха страхотна коледна емоция. По-голямата част Иво занесе в училище да почерпи (че да не стоят у нас да ни изкушават), една част отиде при моята любов във Варна.  Валя все още има амбиция да запази нейните до Коледа. Аз обаче имам още да експериментирам до тогава J

Следващата партида ще бъде  по официалната рецепта за меденки в бг-мама – тази на Джули.

Уроците, които научих с тази проба са – да разточвам тестото по-дебело; да пазя крайчетата при печене (когато са прекалено близо до стената на тавата лесно се извиват нагоре); да не пестя айсинга, защото попива.

И да си предвидя повечко време В деня, в който се месят, точат и пекат не могат да се украсяват,  трябва да изстинат много добре. После за украсата е хубаво да си отделим поне един ден, защото е забавно J И най-вече – да намеря подходящо място, където да ги оставя да съхнат след украсяването, защото докато си тръгнахме от Валя в неделя не бяха успели да изсъхнат и се наложи да ги оставя у тях и да отида да си ги взема на другия ден преди работа.

За сметка на моите обаче, меденките на Валя станаха фантастични, истинско произведение на изкуството. В момента нямам снимки от нея, но в момента, в който получа, ще ги сложа за еталон.

Следващото предизвикателство на Валя е медената къщичка. Аз още не съм готова за нея, това си е висш пилотаж в кухнята, но на Валя – успех, сигурна съм, че ще се получи фантастично!

И аз те обичам …

-          Мило, хайде днес да се излежаваме цял ден!

-          Да, мила, само да отида да пробягам 7 километра, след това трябва да изкача Хималаите и накрая само ще мина за един бърз рафтинг през Нил. Не ме чакай за вечеря.

 

Умна жена ми го написа. Разбира ги тия нещата с връзките.

И ме накара да се замисля дали винаги е било така или с увеличаването на годините ни започваме да се нуждаем все повече не от човек, който ни гледа в очите, а от такъв, с който гледаме в една посока (Екзюпери го е казал, не съм го измислила аз). И дали вече можем да си позволим да се влюбваме безразсъдно и да страдаме безутешно и да се изправяме пак.

Аз май не мога.

Когато за пръв път се влюбих, беше опустошително, както само любовта на 15 може да бъде Бяхме заедно цяла седмица, на края на която ме целуна и после не се обади :) После дойдоха и останалите любови. Бурни, емоционални и мъчителни в края. Такива, които изпълват сърцето ти с щастие, а после го разбиват и те оставят да се справяш с парченцата. И те карат да се заричаш, че приключваш с любовта завинаги.

 

И изведнъж … съм влюбена … главозамайващо и опияняващо. Но този път, преди да се гмурна в дълбокото, мислих. За пръв път мислих с главата си – мога ли да си позволя емоцията. Мога ли да си позволя да оставя сърцето и щастието си в ръцете на друг? Мога ли да си позволя отново да бъда слаба и уязвима? Мога ли да преживея още една раздяла? И къде е Иво в цялата картинка?

 

Влюбих се на първата ни среща. Казах му го много по-късно. И макар да го бях мислила и премисляла, отварях и затварях устата си като риба на сухо. И разбрах студенската ми любов, който ми беше написал в едно писмо (истинско, на хартия :) ), че винаги, когато е казвал  ‘Еххх, Бърди’ е искал да каже Обичам те. Аз пък казвах “Липсваш ми”.

Защото как се казват тези толкова специални думи без страх от това, което ще последва? Как се срутват вдигани с години стени? Как падат ключалки, решетки и защитни механизми?  Как излизат от устата на жена, убедена, че любовта е най-голямата прецаквация, която вселената е измислила, за да се забавлява на наш гръб?

Нямам отговор. Но го направих. Защото за пръв път имам чувството, че се гледаме едновременно в очите и в една посока.

Магия.

Имаме шанс за контрол, да не го пропиляваме

От вчера из нета тече хубавата новина: Готова е наредбата, която забранява продажбата на вредни храни в училищните лавки.

Предстоят обсъждания и приемането й до края на годината – и да се надяваме, че това наистина ще се случи в разумни срокове.

Монитор

Всеки ден

По-важното обаче е какво ще се случи СЛЕД това.

Всички знаем, че е забранено да се продава алкохол на малолетни например и също така всички знаем, че на практика няма такова нещо.

Така че от момента, в който наредбата влезе в сила, всичко е в нашите родителски ръце.  Затова: нека не си затваряме очите, когато детето ни сподели, че си е купило чипс от лавката. Нека не казваме „какво толкова”, когато се прибере с близалка от там. Нека не си мислим, че някой друг ще направи нещо.

Ние сме този някой друг.

Ние трябва да засипваме с жалби ХЕИ за всяка малка нередност, ние трябва да сигнализираме директорите на училищата, ние трябва да пазим децата си.

Да не се отказваме доброволно от това си право!