Не дюканско, а коледно

Ще ме прощават драгите дюканци, които четат този блог, ама не ми се пише вече за него. Ако измисля нова рецепта, разбира се, ще я пусна, но в момента съм на коледна вълна. И по точно – коледно-сладкарска. Така че ако не ви се гледат коледни курабийки, няма да се разсърдя, ако не четете J

С Валя направихме първата серия коледни меденки. Използвахме рецептата на Йоана   и макар че не се целехме толкова във вкуса, колкото в украсата – рецептата е добра.

Изпекохме няколко кофи меденки през седмицата и в неделя се събрахме да ги украсяваме – с децата.  Децата ни (на 5 и 8 ) бяха във възторг от заниманието, дори отказаха да гледат Джетикс в един момент, в който с Валя искахме да си поговорим насаме и се опитахме да пласираме детските Ето малко от произведенията на Иво:

За украсата използвахме айсинг на прах, който се разбива с вода и който след  това Валя раздели в няколко чашки и във всяка от тях капна по няколко капки сладкарска боя. После определи по една четка (от тези за боички) за всяка чашка и започнахме. И двете Валя сме дюканки, така че айсинг не сме яли, но виж децата си облизваха четките с огромно удоволствие J

След това извадихме захарния фондан, който Валя беше оцветила предварително (оцветяването на фондана е много сложна работа, от мен да знаете аз така и се справям с него). От фондана направихме всички допълнителни елементи – очи и копчета на джинджърбред  човечетата, топките за елхите, точиците на пеперудките …

Накрая завършихме всичко с оконтуряването с бяло. Аз го направих по мързеливия начин – с тубичка готов айсинг. Валя обаче се задейства с шприца. 

Не ме е срам да призная, че моите меденки станаха криви и нескопосани. Важното е, че бяха направени с много настроение и любов и ни донесоха страхотна коледна емоция. По-голямата част Иво занесе в училище да почерпи (че да не стоят у нас да ни изкушават), една част отиде при моята любов във Варна.  Валя все още има амбиция да запази нейните до Коледа. Аз обаче имам още да експериментирам до тогава J

Следващата партида ще бъде  по официалната рецепта за меденки в бг-мама – тази на Джули.

Уроците, които научих с тази проба са – да разточвам тестото по-дебело; да пазя крайчетата при печене (когато са прекалено близо до стената на тавата лесно се извиват нагоре); да не пестя айсинга, защото попива.

И да си предвидя повечко време В деня, в който се месят, точат и пекат не могат да се украсяват,  трябва да изстинат много добре. После за украсата е хубаво да си отделим поне един ден, защото е забавно J И най-вече – да намеря подходящо място, където да ги оставя да съхнат след украсяването, защото докато си тръгнахме от Валя в неделя не бяха успели да изсъхнат и се наложи да ги оставя у тях и да отида да си ги взема на другия ден преди работа.

За сметка на моите обаче, меденките на Валя станаха фантастични, истинско произведение на изкуството. В момента нямам снимки от нея, но в момента, в който получа, ще ги сложа за еталон.

Следващото предизвикателство на Валя е медената къщичка. Аз още не съм готова за нея, това си е висш пилотаж в кухнята, но на Валя – успех, сигурна съм, че ще се получи фантастично!