Кутийка за бижута (декупаж)

Тази дървена кутийка се продава сглобена, но без цвят и декорации – чисто дърво.

Боядисах я с акрилна боичка – и отвън и отвътре, след това декорирах с тези красиви цветя (декупажна хартия, все още не се справям със салфетката J ).

В крайна сметка се получи това: (моля, не обръщайте внимание на лекьосания ми фотьойл, лепилото за декупаж се оказа много подла твар )

 

Обедна почивка II – сутрешно кафе

Днес проект забавления в обедната почивка се състоя по време на сутрешно кафе с Валя

 

Веднъж на 1-2 седмици се виждаме преди работа за сутрешен шопинг за тортени декорации на небезизвестната „Кадемлия”. Валя прави захарни фигурки и украсява торти, аз правя и украсявам мъфини. И двете не си ядем продукцията (освен ако не е по дюканска рецепта ), но това не пречи да се забавляваме.

А времето, прекарано сред рафтовете и каталозите, сред все по-големите възможности и красоти, е истинско вълшебство. Времето спира, проблемите изчезват и влизаш в друг свят. Със същото удоволствие пазаруваме в Слънчогледа – материали за декупаж, моделин за печене на фигурки, текстилни боички.

 

Реших да разкажа за това, макар и не по дюканската тема, след като прочетох този хубав пост днес. Помислих, че е хубаво да споделя как хобитата ни правят по-щастливи и по-ведри, как унищожават чувството за предначертаност и обреченост на живота, което лесно може да завладее една енергична и амбициозна съвременна майка. Как изпълват цялото ни съзнание, изгонвайки оттам чувството на неудовлетвореност, което работещата майка носи непрестанно в себе си – когато е на работа се опасява, че не обръща достатъчно внимание на детето си; когато е с детето – че се обезличава като личност и губи шансовете си за самостоятелност и кариера. А най-хубавото от всичко е споделянето на тези хобита с децата – нестихващият им ентусиазъм за още и още, който се прехвърля върху нас; както и щастието им от това, че прекарваме това време заедно.

 

Аз още търся себе си и хобито, което ще ми кликне перфектно. Започнах с украсата на мъфините за рождения ден на Валя. Тогава направих и първите си захарни фигурки и макар и доста нескопосани, усещането, че нещо такова е излязло от двете ти ръце е невероятно. Да не говорим за немия възторг в очите на Иво, че неговата собствена майка прави такива чудеса. Ето ги неграмотните ми пчеличка и рибка J

 

 

От тази мама пък пък се запалих по декупажа (извинявай, но не успях да открия името ти из целия блог, макар че се постарах ). Там още леко пристъпвам на пръсти и се ослушвам. Единственото, което съм направила и става за пред хора, е тази малка чинийка. 

Преди и след

За сметка на това Иво полудя по това. На лягане и на ставане иска да прави чинии и чаши J Прекарахме страхотно време в Слънчоглед, ровейки се в хартиите за декупаж, докато открием най-красивите.

 

Затова, момичета и момчета, работещи и неработещи майки, изберете си хоби и дерзайте!